Това е откъс от "Дневника на Адам"" от Марк Твен.

 Новото създание с дългата коса е голяма работа. Постоянно тича наляво-надясно и ме следва. Не ми харесва така, не ми е до компания. Желая да си седи при другите животни… Днес е облачно, духа източен вятър, мисля, че ще ни завали. Нас? Откъде я извадих тази дума? — а, сега си спомням, новото същество я използва. 

Построих подслон, който да ме пази от дъжда, но и така не ме оставя намира. Новото създание ми досажда. Когато се опитах да изкопая дупка за водата, то реши да погледне вътре, разсипа я навсякъде с дланите си и изписка, като останалите животни, когато са в стрес. Бих искал да не говори, но то не спира.


 И така, нарече го Кайн. Донесе го, докато изучавах Северният Бряг на Йери, довлече го на шейна, вървейки две мили, или може би четири, не бях сигурен. Приличаше и на двама ни по някакъв начин, май ни беше роднина. Ето какво си е мислела, но пък според мен е грешка. Разликите в размерите ме наведоха на мисълта, че това е съвсем друг вид животно — риба, вероятно, тъй като, като го пуснах в реката, то изплува, но тя го хвана и го притисна към себе си и така провали експеримента. Все още си мисля, че е риба, но нея като че ли не я интересува какво е точно нещото и не ми позволява да установя експериментално. Не я разбирам. Идването на съществото като че ли промени цялата и природа и тя вече не искаше да експериментира. Мислеше много повече за него, отколкото за което и да е друго животно, но не можеше да обясни защо. Полудяла е, всичко го показва. Понякога по цяла нощ държи тази риба в ръцете си, когато недоволства и иска да се върне във водата. Тогава водата потича по лицето и, тя прегръща рибата и започва да издава нежни звуци с уста, успокоявайки я, изразявайки мъката и нещастието си по хиляди начини. Не съм я виждала да прави така с други риби и това ме учудва много. Обичаше да докарва малки тигърчета и да си играе с тях, но това си беше само игра, преди грехопадението, но никога не се е държала с тях така, когато не им е харесала вечерята например.
Момчета са, разбрахме го отдавна. Дойдоха като малки същества, които толкова ни изумяваха, не знаехме тогава. Авел е добро дете, но Кайн може да победи и мечка. След всичките тези години разбирам, че съм грешал за Ева, по-добре да живея с нея извън Рая, отколкото без нея в него. В началото мислех че говори твърде много, но сега не мога да си представя живота без гласа и. Благословени да са ябълките, които ни събраха и ме научиха да чувам доброто в сърцето и, да долавям силата на духа и.

Царици сте в иносказанието и манипулирането. На нас ни дай логика и факти. От това всеки мъж разбира. От тук идва и разминаването. Мъжът търси логика в поведението на жената, а тя търси емоцията в неговите постъпки.

Всяка негова дума е пропита със сърдечност и добрина!:)
Даже прочутото " Слуховете за смъртта ми са..." е намигане, а не сарказъма!:);)

Но е невероятен в Дневника на Ева е описал женската душа все едно е жена,невероятно такова разбиране на другия пол.