Няма да се откажа,защото знам че може,щом в другите държави го има значи не е невъзможно.Аз няма да се откажа да пиша за Гери и другите деца,защото аз съм ЗДРАВЕН ЕМИГРАНТ.Сигурно сте чували за политически,икономически и какви ли не,но мен преди 8 години България ме направи здравен емигрант.Само набързо ще разкажа ситуацията за да се съсредоточа по темата.Годината беше 02,пак криза от която не сме и излизали,с болно дете с вроден генетичен синдром до него момент почти неизвестен в бГ.Побъркаха ни от диагнози,хидроцефалия,очна туберкулоза абе най-невероятните неща които се сетите,при всяка диагноза аз се сривах и почти умирах,те пък я отхвърляха и така 3 години.На 3тата съпруга ми реши да отиде до чужбина да изкара някой лев за автосервиз,след месец отидох и аз ,ей така на почивка за 20 дни,и видях че имало хора по света които живеят друг живот,на 3тия ден дойде представителка на Каритас извади ни здравни карти и ми запази час за лекар отидох ей така на майтап моето дете в коя ли не болница в Бг го бяха гледа ли,но дори шума на сърцето му не знаеха от къде е ,само го чуваха.Какви професори,светила спомням си само името на професор Симеонов който тогава беше шев на генетиката.И много други чиито имена вече не помня.Както казах не мислех да оставам,но наплашена от лекарите в бг,бях си превела една епикриза ей така за всеки случай.И влизам аз в кабиннета не говореща и грам от езика им,в последствие вече ми беше ясно,че това е била личната лекарка която атоматично са ни назначили с изваждането ни на здравни карти,които незнам как и защо ни извадиха при положение че не бяхме в евро съюза,и осигуровки не плащахме с две думи по нелегални няма на къде.Тя като прочете епикризата и станаха кръгли очите и започна да засича на собствения си език,успя да ми обясни че преди да поеме детето за пациент диагнозите трябва да бъдат потвърдени,и аз със ограничния си балкански мозък си помислих,че тая няма да я бъде къдети ще се щурам и тук по болници,направления не говоря езика..Но не било така,изчезна някъде докторката и се върна след 15 минути с едно лисче и една друга лекарка която говори английски за да се разберем.На лисчето пишеше в колко часа кой ден тя ми е запазила час при шефа на педиатрията на градската болница,и чертеж как да стигна до там.Обясниха ми че са пратили по факс епикризата и когато отида лекаря ще е подготвен за визатата ми.Колко бях учудена от вниманието им и усилията им да ми помагат не мога да ви обясня и до ден днешен тази любезност не я разбирам,а тя продължава и до днес.Отидох там където ми бяха казали оказа се че лекарката беше прочела всичко необходимо по случая,и започнаха иследванията,ще ви разкажа само едения случай който ни накара да останем.При тази първа визита лекарката каза че я учудва факта ,че порок на сърцето който се чува ясно не е бил видян,отидохме до ехограха и започна един много дълъг преглед при който аз се припотих от страх около 5 пъти а лекарката 10 ,защото не виждаше нищо,обади се на шефа на кардиологията той дойде и с една насмешка я пита да не си е забравила очилата и започна да гледа и той но не видя и той нищо.Толкова се притесних мислех,че явно детето е много зле и тогава те ми казаха следното""детето е добре,това което има явно е много малко,но ние трябва да го намерим,това е наш проблем не ваш, до 3 дни ще разполагаме с решение.Те имаха телефона ми,но след 2 дни дойде съседката под нас и започна с ръце и крака да ми обяснява как и се обадили от кметството да дойде да ми обясни,защото лекарите не били сигурни че по  телефона ще ги разбера и да не се стресна.Каза ми че след 3 дни трябва да съм в областната университетска болница с готовност да остана 2 дни.И аз нали нямаше да оставам,ама викам си нали съм тук поне да видим далу тоя шум ще го видят от къде е ,а това беше само един от проблемите на детето/най-малкия/.Отиваме купуваме пижами,сокове,шампоани,знаете как се ходи в бг болница и се оказва че там се ходи само с техни пижами,храна не се внася но най важното забравихме шишето за млякото.Вечерта към 23.30 минава една сестра и ме пита искам ли нещо сокче,мляко,бисквити а аз гледам като гръмната.Влиза пак след малко и ми вика""това дете нещо не му е наред къде е проблема,обяснявам аз за биберона с млякото ,излиза тя и след малко ми носи шише с биберон,но тогава в бг нямаше от тия гумените биби а само силиконови и моето дете го плюе,аз го оставих на масичката и криво ляво я приспах,на сутринта на масичката имаше шише със силиконов биберон,до обяд знаех вече и диагнозата,а до вечера знехме че ставаме Здравни емигранти,с течение на времето всички диагнози бяха уточнени и се случиха още много неща,но лоши спомени нямам.